Кошмар
Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака..
Ето, гарван близо грозно грака.
Тогава го видях. Старец белобрад.
На камък сив седеше в пронизващия
хлад.
До него приближих се. Тихо поздравих.
А той погледна ме с невиждащи очи.
Ръката вдигна. Сякаш благослов.
И рече :
- Страннико , пази се , харпиите
излязоха на лов.
За души човешки лакоми са те.
Така,че помоли се, и бягай !
Дано държат те тез нозе.
Спасявай си душата...
После ръката падна.
Стареца заспа.
И, ето , вик безумен
тишината сякаш с нож разпра.
Косата ми настръхна.
Сърцето забумтя.
О, ужас ! Разбрах къде
попаднал съм сега..
Събудих се изплашен.
Облян в студена пот.
В кошмарът ми ужасен
едва намерих брод.
Тъй скита ми душата
всяка нощ.
В съня си ту добър съм,
ту пък лош.
© Живко Делчев All rights reserved.
