Събудих се със сълзи във очите,
отново сънувах кошмар -
ти беше тъй млада, красива,
а аз - изнемогващ и стар.
Протегнах ръка да погаля
косата ти, твойто лице,
но ръката до тебе не стигна,
прободе ме болно сърце.
Треперещ в леглото ридаех,
очаквах да дойде смъртта,
а ти ми от прага помаха
и изчезна безследно в нощта.
Накрая пристигна с косата
омразната, грозна жена,
безмилостно взе ми душата...
Кошмарен ми беше сънят!
22.09.2011 г.
© Валентин Добрев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
