Понякога се връщам още долу,
във кладенците тъмни и дълбоки,
във спомените задушаващи отново,
когато бях тъй слаб и тъй самотен.
Тогава давам воля на страха си
и той ми шепне с гняв студен
да наранявам и насилвам всеки,
който усилва болката във мен.
Понякога душата ми се къса
и сякаш няма смисъл от доброто.
И по-добре ръката да горя със фаса,
отколкото да виждат мойта болка. ...