Косите ми
Забрави за света, за да го откриеш отново по-чист и
истински...
Разумът те води до тогава,
докато не погалиш с поглед косите ми,
после потопява се в забрава
и стават много дълги дните.
За бягство опитите се провалят,
напразно криеш се във делника,
косите ми най-дръзко те преследват,
по тях вървиш в пътека есенна.
Те даже падат върху теб с листата,
които в танц погалват слепоочията
и блясва сребърна сълза, издала те,
че в крехка тръпка скрил си ме зад бронята.
Толкова са черни - като вейките
на ересно оголена гора
и приказно ефирно истински,
като замръзналата в тях душа.
Позволи им да те вземат горе,
да те издигнат на ръце натам,
където ще си чист от спомени
и ще те чакам в грешен храм.
© Славяна All rights reserved.
