Забрави за света, за да го откриеш отново по-чист и
истински...
Разумът те води до тогава,
докато не погалиш с поглед косите ми,
после потопява се в забрава
и стават много дълги дните.
За бягство опитите се провалят,
напразно криеш се във делника,
косите ми най-дръзко те преследват,
по тях вървиш в пътека есенна.
Те даже падат върху теб с листата,
които в танц погалват слепоочията ...