Тръгна малко костенурче
за водица със павурче,
че да прави може всичко
вече сам-самичко.
Вместо Мама Костенурка
да го бави и дундурка,
гдето иска ще си ходи
и само ще броди.
Бърза, тича, без да спира,
ала в бързината
се препъна на баира
и разля водата.
Па зарони ситни сълзи
малко костенурче...
Вече няма тъй да бърза,
носи ли павурче.
© Борко Бърборко All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
