Котва, а тризъбец…
Котва, а тризъбец…
И седнала съм аз
На една студена котва
Подобна на тризъбец,
С който дяволи в казани готвят
И превръщам се във дъно аз
Пясък смачкан с океан
Смачкан, с бръчките на лист
С котвата се сливам, както с уискито-пиян
И помня всички гадни думи аз
„Ти глупачка! Ти идиот си, смотла!“
Налягането водно ме потапя
Като палец сплескващи мушица топла.
И имаше човечност. Знам си аз
Но превърна се в спатия
Където козът пък е пика
А „човекът“ – на ракия.
И щастието е в кафез, а аз
Съм рибка във терариум
На злобна змийска хидра
Очите лъскат със дивариум
И пих неволно от депресо… аз…
Сега в кафе без захар и без мляко
Съм безкофеинов нефт
На висококръвните да правя кеф
Да им бъде просто яко…
И не искам, не мечтая аз
Като близалка гътвам се за четвърт час
В слюнки в устни на гризач
„Тъпият“ нож ми е палач.
И съм аз!
Дупката без донът
Като стара люлка ми е тонът –
Скърца, празна и самотна
Ръждясах
От отрова на питона
И чувствам центрофуга аз
Оназ
В тоалетното гърне
В главата по онзи подреден атлас
Водовъртеж е тръгнал на турне.
И имах си едничък аз
Шарен, весел, с цел девиз!
А днес безцелно дишам
Атоми без кислород
Не ща медали, нито приз…
И седнала съм аз
На една бездушна котва
Люшка я нещастен бриз
А тризъбецът си често бодва
От мен парченца за сюрприз…
…….
Къде е мойто аз?
Запушва всяко изречение
Къде е моят глас?
Закотвен в адово течение…
© Y. Panda All rights reserved.
Аз бягам далеч от "депресото"! Поздрави 
