Mar 17, 2010, 8:59 PM

Котва за Криле...

  Poetry
919 0 24

 

 

 

 

                       КОТВА ЗА КРИЛЕ  или  КРИЛЕ ЗА КОТВАТА

    _________________________________________________

 

 

 

 

                                 Животът не е само във това

                                 да си жив.

                                 Както и Смъртта не е само

                                 да си мъртъв.

                                 Важно е да си живял така,

                                 че да останеш и след теб дори...

 

                                 За да те има, за да си бил -

                                 трябва да знаеш как

                                 се държи ръка.

                                 Без да оковеш Душа.

                                 А с високо вдигната глава.

                                 Да посрещаш житейските провали.

                                 И че всичките ти пътища сега,

                                 утре могат да се окажат ялови.

 

                                 Ако имаш достатъчно сили.

                                 Да започнеш отначало всичко.

                                 Дори и когато виждаш на хоризонта

                                 как Животът ти бавно гасне...

 

                                 Да можеш да прощаваш.

                                 И на приятели. И на враговете си.

                                 И да знаеш, че целувките

                                 не са безвъзмездни подаръци.

                                 А любовта съвсем не означава договор.

 

                                 Ако не дишаш до някой,

                                 само да не бъдеш сам.

                                 И този някой те възприема

                                 със всичките ти недостатъци.

                                 Без да ти дава покой...

                                 Но и без да се опитва да те променя.

 

                                 Или да ти слага на крилете котва.

 

                                 Всичко това, ако го можеш.

                                 Ако го знаеш.

                                 Ако го сториш...

 

                                 То знай, че си или герой.

 

 

                                 Или си вече отвъд... Хоризонта!

 

 

 

                                2010 г.

 

                                                                 Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...