Jan 5, 2014, 7:40 PM

Коя бе ти 

  Poetry
900 0 6

Коя бе ти? Която се усмихваше.

Когато те болеше, ти прощаваше.

Която винаги разбираше

и винаги помагаше.

 

Коя бе ти? Невинна и безстрашна.

С чело без облаци и блеснали очи.

Която се шегуваше, обичаше, мечтаеше.

И в чийто смях изгряваха звезди.

 

Коя бе ти? Ти беше снежно бяла.

И пишеше стихотворения с плам.

Когато се събуждаше, запяваше.

Разплискваше се в светлина и свян.

 

Познавах те добре. И те харесвах.

Без огледало знаех аз - ти беше там.

Сега те търся. Ровя да намеря те.

Но вместо теб намирам жлъч и кал.

 

Не пееш вече. И не пишеш.

А тихо мразиш. Всичко ти прокле.

Животът ти, обречен на обичане,

разби се бързо в блокове от лед.

 

Понякога се моля да се върнеш.

Със бодрия си порив за живот.

Но ти отдавна си сред мъртвите.

Аз хвърлих пръст във твоя гроб.

 


© Александра Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??