Коя ми е по-любима учителка?
Влязох късно в детската градина.
Баба беше мойта забавачка.
Изпитът за вход дали ще мина
и с децата как ще слея крачки?
Вкъщи беше хубаво, защото
баба ми угаждаше във всичко.
Да се готвя татко за школото
каза, но не мога сам самичка.
Затова ме прати да се уча
с куп деца, но как се разговаря,
знам, но с квачка, кон и пиле, куче,
но с деца не се, не се повтаря.
Влизам плахо, а насреща гледа
къдрава жена с очи големи,
после се усмихва и я следвам
да не си създам, създам проблеми.
Групата е малка, но сплотена,
селска група – весела, щастлива.
Но ще има място ли за мене
и до кой да седна ? Не отива
до момче да седна, до момиче
по-отива някак да приседна,
вече и другарката обичам,
не е млада, но пък е приветна.
Колко му е сядам и оглеждам
вляво, вдясно, долу и нагоре,
имам, имам си една надежда,
сред децата да си пусна корен.
Малък корен, после ще порасне,
само с някой да си поговоря,
иначе за мен ще стане тясно,
не, самотна, с тях ще се преборя.
Ще се правя май на интересна
и приятелки ще си намеря,
а другарката изглежда свестна,
честно мисля, и не лицемеря.
Май и тя, май много ме харесва,
че защо, та аз съм си добричка,
къдрава съм, затова ме сресва,
май че я обичам, май във всичко.
И дали е сигурно, защото
после баба да не ми се сърди:
тя ми е любима за школото,
вкъщи баба винаги е първа.
© Милена Френкева All rights reserved.
