Родих се аз от парещи сълзи,
родих се аз от нечия тъга,
родих се с вятъра, сред гъстите гори,
родих се първа и последна ще умра.
Аз погледи срещам и пръстите вплитам
на хора съвсем, съвсем непознати,
като буря връхлитам,
като птица излитам,
от пепел възкръсвам
и в пепел превръщам
сърца, съвсем, съвсем непознати.
© Димо All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
