КП - Текст 2
Равнодушно
Равнодушно всеки ден чакаме да дойде вечер,
всеки сяда уморен, вместо близо - все по-далече.
И загледани встрани, все за нещо съжаляваме
и замислени мълчим, и по-бързо се забравяме.
И колко странно би било
един от нас на другите да каже:
Аз съм още между вас -
имам дом и имам име,
път, по който да вървя,
няколко ориентира.
Имам себе си и вас,
а това е вече нещо,
малко ярост, малко страх
и остатъци човечност.
Тръгваме си все така, винаги едно и също,
скрили важните неща и цигара за по пътя.
И това, което днес си оставяме за утре,
ще запазим вътре в нас, колкото и да е трудно.
А колко лесно би било
един от нас на другите да каже:
Аз съм още между вас -
имам дом и имам име,
път, по който да вървя,
няколко ориентира.
Имам себе си и вас,
а това е вече нещо,
малко ярост, малко страх
и остатъци човечност.© Стилиян Иванов All rights reserved.
