Jan 13, 2010, 9:32 AM

Крадци

Poetry

640 0 0

Не искам... Обяснения, успокоения...
Не искам... Не искам съпричасност.
Не искам да знам как избледнявa с времето.
А беше изгарящо, сладко-опасно...

Не искам... И това залагане спечели съдбата.
Но защо така горчиви са ми залозите?
Не искам... Все без мен всички тръгват нататък.
А исках... А беше бягство, сред луди експлозии...

Не искам... И вярата става черна.
И пътища черни... На живота ми крадците.
А беше святоcт в греховността на неверните...
И искам... И помня... И вечно обичам те...

12.01.2010г.
гр. Сан Фернандо

На Б. и В.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0