Sep 11, 2018, 9:59 PM

Край

  Poetry » Love
801 2 0

И спомням си, за мене беше всичко,

и огъня, водата и смърта.

За мен бе и небето и земята

без теб потъвах в нищета.

 

Но спомена изчезва, избледнява,

изстива заедно със теб

и някогашната изкяща красота

остава във топящ се лед.

 

Така и не разбрах кога потъна в мрака,

затвори собственото си съзнание 

и се скри зад токова размита маска,

да не мога аз дори да те позная.

 

Момичето което тъй обичах,

отказах се дори да търся.

Заключи я така дълбоко в себе си,

че повече гласа и да не чуя.

 

Някак чувствам че те провалих.

Оставих те сама на пътя.

Не можах да те предпазя.

Изгубих се в стремеж да те намеря.

 

И толкова ли се стремиш сега

да чуваш колко си специална.

Всеки във света да ти го казва,

ще си щастлива може би тогава.

 

Умирам да те гледам вув това,

с театъра, костюмите, сценария.

Създаваща свой собствен образ

прикриваш всичко с нова визия.

 

Изгаряш себе си, разбираш ли?

Убиваш  се с наивните стремежи.

Изтръгваш ми сързето без да знаеш.

Всичко що обичаш разрушаваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николаев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...