Край гроба на Висоцки
КРАЙ ГРОБА НА ВИСОЦКИ
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса:
– Ты кто? – и: – Почему сюда пришел? – Володя вече векове го няма,
менте е твоят римен ореол! – и просто – тъпа зрителна измама,
летеше страшен влакът към Москва, Москва обратни влакове не праща! –
а тя в купето дишаше едва – Жена, от статуетка по-изящна,
и аз, душица в погледа й свил, се сбръчках в невъзможната си сянка –
бях просто скършен есенен бодил край гроба на Володя – на Ваганка.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
