Край потока
Автор: Генка Богданова
"Не бъди лош, ако искаш да са добри с тебе!"
Във гората, край потока,
лежи Вълчо „Кръволока”
Без сили там се е прострял
и пъшка, сякаш е преял.
От две недели не е ял
от глад е съвсем отмалял.
Пред очите му чернее,
а кръвта му леденее.
- Ах, ясно е, че ще се мре!
Ей тука ще е най-добре...
Тъкмо Вълчо туй си рече,
чу се плясък недалече.
Спуснаха се сред потока
три охранени патока.
Пляскат весело с крилата
и цамбуркат във водата.
Гмуркат се и леко плуват...
- Апетитни ми се струват! –
радостно вълкът подскочи
и за лов зъби наточи.
- Хей, сбогом , мъки! Сбогом, глад!
Открих най- вкусния обяд!
Но ето - друга пак беда!
Сред най- дълбоката вода
пустите патоци газят.
Бързеите там ги пазят.
Наш Кумчо – Вълчо е ловец,
ала не е добър плувец.
Чуди се, какво да прави?
В бързея ще се удави.
Във върбите той се крие,
иде му от глад да вие.
Гледа, нещо се чернее.
Там, водата пън люлее,
пънът пък нататък плува,
дето патките лудуват.
Да, ще затвори той очи,
на пънчето ще се качи,
върху него ще притихне,
и преди дори да кихне,
ще го отнесе потока
до онези три патока.
,,Да рискувам май си струва?
После сладко ще пирувам.,,
Притвори Кум – Вълчан очи,
и скочи в буйните води,
но дървото не достигна.
Вой ужасен Вълчо вдигна.
Рита с лапите космати,
но потъва във водата.
Тегли го натам юнашки
рунтавата му опашка.
Още миг – ще се удави!
Ала клюнове корави
за ушите го подхващат,
през вълните го поклащат...
Три патока го понасят,
на брега го те изнасят.
Там го просват на земята
и му веят те с крилата,
после сянка му намират
и с крака го масажират.
Ала Вълкът лежи примрял –
почти удавен, пък – не ял.
Спуснаха се три патока,
гмурнаха се във потока,
тлъсти риби наловиха
и удавника гостиха.
Приказката свършва тука,
но отново със поука:
В беда и на врага си ти
ръка за помощ протегни!
Че доброто заслужава,
който добро подарява.
© Генка Богданова All rights reserved.
