Apr 3, 2007, 1:28 PM

Красавицата ще остане няма

  Poetry
1.2K 0 2
Красавицата ще остане няма

Не прошепва нито дума,
но ти казва всичко със очи.
Красавицата от другата страна на залеза.
Опиянява те, влудяващо мълчи.

Коя е тя? Не я познаваш,
но омагьосан си веднага щом я видиш.
Плахо крачиш, сякаш към началото и края,
но спираш се, от красотата й застиваш

Не се опитвай да я разбереш.
Във своя свят живее и умира.
Научила се е през чуждите очи да плаче
и в  мечтите чужди да заспива.

Миг нищо повече не искай.
Днес е твоя, утре не,
а всъщност е на всички и на никой.
Оплита всеки в приглушеният си спомен за  копнеж.

За нея ти си скитник,
нагло влязъл във безмълвния й свят
Смутен от мислите,  отвлякъл тишината.
Притъпил ума си  в  порив сляп.

В живота ти била е сянка.
Споменът за най-красивата измама.
Изгубила се в своя свят,
красавицата ще остане вечно няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...