Красив потоп
Ще пия диво и пенливо вино!
От виното само глава ще ме боли.
Таванът ще се приближава
и неуловимо,ще виждам
там искрите страстни,
блестящи от загара в любовта,
прикрити в очите ти,
така прекрасни…
Ако отпия
от любовта пенлива,
родена в дива, жадна,
виненочервена страст,
и в жива и горяща,
тленна клада в танца
на две изстинали сърца…
Ако отпия?
Ще ме боли сърцето,
а душата ще лудее,
разкъсвана между света
ни тук и там…
А тялото ми в транс,
ще затанцува
под купола на храм
и в нежността на птичи пух.
И ще ме завладее
опиянението от целувките
на устните- олтар,
рисуващи прегръдките -
следи от чувства –
ситни капчици нектар,
разпръснала се страст
по кожата на истинска жена…
Красив потоп!
Ще пия вино, ще танцувам
по мъглата от лунна светлина...
Ще ми се смеят и звездите…
Но пък какво ли от това?
Когато полетят душите
и на спирала се обгърнат,
то обичта ми ще засвети
и сърцата ни ще се прегърнат.
Из облаците…млечнобяла,
чиста и пенлива,
свободно ще расте
лианата на любовта…
© И.К. All rights reserved.
Аз съм малко като "картечен" откос, това е в смисъл, че когато ми е тъжно , независимо от какво, мога да пиша в тъжни "краски", а ако ми е радостно и весело... обратното. 
