Ухая на нощи от люляк,
в косите ми трепкат звезди,
реките в' воали изплуват
и ме обличат в мъгли -
тънка дреха ефирна и хладна,
като полъх от птичи криле
ме издига и чувствам се жадна
за вятър, за синьо небе.
И обувам, обувам росата
от треви и вълшебни цветя,
луда, литнала в небесата,
най-красивата. В любовта.
© любимка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
