Kрасива
От чаши неизмити аз не пия,
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.
В бордеите, в които и не влизам,
направили ми рабош, че и два.
Облекли ми конопената риза
и разпнали ме трижди за това.
Отровата, която не горчи ми,
наливат щедро в мръсния бокал.
А дългове докрай неизплатими,
аз нямам. Бог е взел и Бог е дал.
Но май си правят сметка без кръчмаря,
от злоба перманентно вцепенен.
И другата ми буза да ударят?
Щом вятър стигнат – стигнали са мен.
Светът на глинени нозе се клати,
а с моята любов – в очите трън,
венец ми вият юди и пилати,
красива съм в пиянския им сън...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
