Красива си в припадащата вечер
КРАСИВА СИ В ПРИПАДАЩАТА ВЕЧЕР
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси,
да ти сваля пепитената блузка – да ти надипля стръмните поли,
да ти направя сандвич за закуска, щом ни пропеят Третите петли,
в извивките на скришното ти тяло да чезна в тихи пролетни роси,
и да те гледам, ах, Жената в бяло! – по-сладка от бонбончето "Merci",
красива си в припадащата вечер, и аз ще спя – един изкъртен пън.
Прекрасна моя! – някъде далече от моя тъй внезапен, горък сън.
© Валери Станков All rights reserved.
