Той и тя...
едно начало.
В раждане,
наречено живот.
Времето задъхано
е спряло
на спирката
със името Любов.
Пътят е осеян
с неизвестности.
Бъдещето нямо е.
Мълчи.
Миговете, цветните
предвестници,
са букет
от сбъднати мечти.
Миговете дишат.
Живи са.
Сливат се душите
във една.
Колко дълго?
Има ли значение,
щом спомен се заражда
в красота.
© Таня Мезева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
