May 7, 2008, 9:49 AM

Красота

  Poetry
1K 0 3
Докосни бездната,
изгоряла от страст,
донеси блаженството
между нас.

Нека се потопим в сласт.

Ти си вечното щастие,
силата нетленна,
ти си луната неземна.

Обгърни ме с топлия блясък,
на твойте очи.
Нещо, че в ада после ще горя,
дари ме сега с твойта нежност,
красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...