May 26, 2016, 4:15 PM

Красота

  Poetry
657 1 0

Виждам глупава, празна гугутка;

безцелните славеи над усмихнатия фотограф

после виждам безброй почитатели в новата страница

именувана „Природна красота“

Теб не ща, съзаклятнице,

бързо предаваш ме

ти съществуваш да лъжеш света

че е смислено, истинно, правилно, весело, просто заради хубостта.

 

Знаеш ли? Престани. Мразя толкова тази илюзия

ти нараняваш едни

и на гарвани, плъхове, паяци, гущери

хубостта (тоест щастието) взимаш за миг.

 

А аз ще замълча, ако получа красота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...