May 26, 2016, 4:15 PM

Красота

  Poetry
651 1 0

Виждам глупава, празна гугутка;

безцелните славеи над усмихнатия фотограф

после виждам безброй почитатели в новата страница

именувана „Природна красота“

Теб не ща, съзаклятнице,

бързо предаваш ме

ти съществуваш да лъжеш света

че е смислено, истинно, правилно, весело, просто заради хубостта.

 

Знаеш ли? Престани. Мразя толкова тази илюзия

ти нараняваш едни

и на гарвани, плъхове, паяци, гущери

хубостта (тоест щастието) взимаш за миг.

 

А аз ще замълча, ако получа красота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...