Oct 30, 2012, 11:58 AM

Кратка история

  Poetry » Love
614 0 0

 

 

Проникна в мислите, задигна мечтите,

а сърцето прибра в старата си колекция от сърца.

Гордостта отдавна нямаше роля в тази пиеса

и затворена в твоята омагьосана клетка,

 

Земята бе някак чужда за мене, исках да

полетя, да се отърся от своята обич,
да сваля оковите, друг да прегръщам.
Но ти все пленяваше моята мисъл,

усещах те, сякаш дишаше в мене и
след никого не тъгувах, както за тебе, 
а друг да обичам – все не достигаше нещо,
бързонога пак при тебе се връщах,

Зърнех ли те - света преобръщах.
И когато тръгна си – на себе си не приличах.
Ти бе толкоз студен, безразличен, 
питам се как умеех да те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...