Очите ù сравняват със звездите,
а кожата ù със копринен пух.
Сравнения такива (ще простите),
оставят безразличен моя слух.
Била походката ù на газела,
а пък смехът ù - ромон на поток.
Опитва някой доста неумело
да я описва със възторг дълбок.
Била тя изкусителката Ева.
Лилит била. Зарязала Адам.
Била мръсница, кучка, свята дева,
начало, пропаст, истина и храм.
С въздишки пълнят листите си бели
поетите за нея - ден и нощ.
Любовници загиват на дуели,
пронизани с куршум или със нож.
Страстта измъчва ги на бавен огън.
За нея плащат всякаква цена.
Прошепват името ù в изнемога.
А то е кратко. Хубаво. ЖЕНА.
© Нина Чилиянска All rights reserved.