Краткостишия
Тихо се сипе...
Тихо се сипе белия сняг,
галено щипе бузките пак.
Дядо пред входа чисти снега,
всички се чудят – що е това?
Някой си мисли: „Иска пари.”
Друг, запримигва умно с очи,
трети присвива нервно уста:
„Нека да чисти щом е овца,
нека да чисти щом кат` е луд,
ние не пипаме нищо на студ!”
Дядо ги гледа развеселен:
„Стаж ми не стига, бе –
туй е за мен...”
*****
Лисица и птица
(по Лафонтен)
Ето я пак нашта Кума Лиса,
както в една известна историйка се писа.
Стои си значи под дървото и хитрува,
на някаква птичка се ужким любува.
Пък хвали гласеца й белким запее,
та сиренцето да изпусне, що в човката белее.
Най-накрая случило се както пожелала,
птичката подхвръкнала и нещо изтървала.
Не сиренце било, а парченце нафталин –
увито в бележка:
„Ловеца, знаиш нема грешка
хитрушо, Амин!”
