Aug 23, 2018, 7:56 PM

Края на една голяма любов

  Poetry » Love
1.1K 1 0

Началото бе толкова далече,

толкова назад,че го забравих вече.

Малко глупава аз бях тогава,

няма кой и на какво да се надява.

 

Сега,след толкова години,

след толкова изстрадали луни,

след множество изплакани сълзи,

аз вече не съм както преди...

 

Сега аз нямам нужда от опека,

нямам нужда от твоята утеха.

Сега сама се справям със живота

научих се да вярвам в свойта правота.

 

Не си ми нужен вече ти,

не че някога си бил,дори,

от теб искам само едно,

от живота ми излез безвредно...

 

Нека не се нараняваме,

нека думите солени не изказваме.

Нека щом се видим след това,

всичко да е останало зад гърба.

 

Това бе края на тая любов,

боли,ще страдаме,но всеки има опит нов.

Бъди щастлив по пътя ти

и не забравяй,че те обичах някога преди...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Балчева All rights reserved.

Посветено на А.А.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...