Началото бе толкова далече,

толкова назад,че го забравих вече.

Малко глупава аз бях тогава,

няма кой и на какво да се надява.

Сега,след толкова години,

след толкова изстрадали луни,

след множество изплакани сълзи,

аз вече не съм както преди...

Сега аз нямам нужда от опека,

нямам нужда от твоята утеха.

Сега сама се справям със живота

научих се да вярвам в свойта правота.

Не си ми нужен вече ти,

не че някога си бил,дори,

от теб искам само едно,

от живота ми излез безвредно...

Нека не се нараняваме,

нека думите солени не изказваме.

Нека щом се видим след това,

всичко да е останало зад гърба.

Това бе края на тая любов,

боли,ще страдаме,но всеки има опит нов.

Бъди щастлив по пътя ти

и не забравяй,че те обичах някога преди...