Краят на тази любов
Тази нощ се простих със теб.
Изпразниха ме сълзите,
напълних сърцето си лед,
за последно повиках те
с молба и проклятие наум;
силом заплаших се -
о, ще дойде още утре друг,
тебе ще изтрие!
Нека тъмата те покрие,
от мен очите ти да скрие,
сянка да бъдеш, и аз за тебе,
на залез да станеш, мое слънце!
23. II. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
