Крепост моя - у дома
Ще ме познаеш по очите насълзени,
тъй милно вперени в златистата ограда
и керемидите, до кръв почервенели,
потънали в лъчистата забрава.
Ще те позная по вратите златни
и здравеца, надничащ от ръцете,
от майчините топли длани
и песента на щиглеца, докосваща сърцето.
Пред прага ти ще се позная многоцветна.
Пречистена за новото начало.
Косата вече дълга ще преметна
от чуждото на твоето издръжливо рамо.
На стълбите в гръдта ти ще приседна,
попили всяка моя болка, самота.
Ще те докосна вътре в мен, ще те погледна -
Крепост моя - у дома. 22.09.10
тъй милно вперени в златистата ограда
и керемидите, до кръв почервенели,
потънали в лъчистата забрава.
Ще те позная по вратите златни
и здравеца, надничащ от ръцете,
от майчините топли длани
и песента на щиглеца, докосваща сърцето.
Пред прага ти ще се позная многоцветна.
Пречистена за новото начало.
Косата вече дълга ще преметна
от чуждото на твоето издръжливо рамо.
На стълбите в гръдта ти ще приседна,
попили всяка моя болка, самота.
Ще те докосна вътре в мен, ще те погледна -
Крепост моя - у дома. 22.09.10
© Николина Милева All rights reserved.
