Криеница
От всички криеше, че ме обичаш.
От всички - повече от себе си...
За теб е страшно да си хрисим,
за теб е болно да си нечий.
Залъга се със тихи утрини,
в които мене не прегръщаше,
будуваше и се завръщаше
във дните сиви на безчувствие.
Излъга ли се? Спиш ли нощем?
Ръцете ти не ме ли търсят?
От всички скрил си, че ме носиш
в сърцето си като присъда.
Дотук добре. Това за другите.
Остава с себе си да спориш.
Не ме обичаш - просто луд си.
Аз нямам повече въпроси...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
