Детството се пъхна под кревата
с трепета на палаво момче
и извади то оттам дъската,
гъбата и тебешира и звънче.
И удари детството звънчето,
рукна след звъна безгрижен смях,
тебеширен гълъб към небето
литна след хвърчилото без страх.
И додето го погълне висинето,
махаха му детските ръце..
Стори му се ято че след него
волно е размахало криле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up