Детството се пъхна под кревата
с трепета на палаво момче
и извади то оттам дъската,
гъбата и тебешира и звънче.
И удари детството звънчето,
рукна след звъна безгрижен смях,
тебеширен гълъб към небето
литна след хвърчилото без страх.
И додето го погълне висинето,
махаха му детските ръце..
Стори му се ято че след него
волно е размахало криле.
© Светличка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
