svetlitschka (Светличка) svetlitschka (Светличка)
61 594
May 1, 2018, 10:49 PM  

Криле

  Poetry
1.4K 0 4

Детството се пъхна под кревата

с трепета на палаво момче

и извади то оттам дъската,

гъбата и тебешира и звънче.

 

И удари детството звънчето,

рукна след звъна безгрижен смях,

тебеширен гълъб към небето

литна след хвърчилото без страх.

 

И додето го погълне висинето,

махаха му детските ръце..

Стори му се ято че след него

волно е размахало криле.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

The work is a contestant:

По пътя към света на големите

24 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0