Криле, рисувани с восък,
оставят само те следи,
не могат да достигнат нависоко,
направени си сякаш от бразди.
Криле, посипани с пепел,
размахват силно и събират се в едно
и вместо в бяло, в сиво се заключват,
защото пепелта тежи.
Криле, одрани с нокти,
прегърнати от вятър се провлачват,
но вместо той да стопли,
последно пламъче в пепелта гаси.
Криле, огрени в слънце,
стопяват се в бяла синева
и няма восък, няма пепел, няма нокти,
политат с изчезнала душа.
© Алия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
