Криптата на самотата
На Светослава
Сънувам сън – в съня съм сам
и в мрака тичам;
някъде отвън гарваните черни
грозни клевети изричат.
Призрачен звън – макар и сам
дочувам глас, все тъй затичан;
устни шепнат думи скверни
във мрака толкова привичен.
Дори насън, не искам да съм сам;
искам да обичам;
но наоколо искрят души безверни
и език говорят неприличен.
От трън на трън, все още сам
изтощено сричам;
Пустинно цвете сред кактуси мизерни,
неразбран оставам и различен.
В небето гръм – не ще си сам
ако не тичаш;
надежда свети, ала сенки лицемерни
блъскат ме във бяг лудешки.
Отново сам
в съня си тичам.
Словата им са безхаберни,
а аз – аз съм цар сред пешки.
Толкоз трудно е да си обичан;
стени от мъка връз себе си издигам.
Диря изгубен аз кивот
сред тоя панаир на суетата.
Сфинкс ужасен ме застига
и кресва ми в лицето:
Твоят сън нарича се живот,
а аз съм криптата на самотата.
Сънувам сън – в съня съм сам
и в мрака тичам;
някъде отвън гарваните черни
грозни клевети изричат.
Призрачен звън – макар и сам
дочувам глас, все тъй затичан;
устни шепнат думи скверни
във мрака толкова привичен.
Дори насън, не искам да съм сам;
искам да обичам;
но наоколо искрят души безверни
и език говорят неприличен.
От трън на трън, все още сам
изтощено сричам;
Пустинно цвете сред кактуси мизерни,
неразбран оставам и различен.
В небето гръм – не ще си сам
ако не тичаш;
надежда свети, ала сенки лицемерни
блъскат ме във бяг лудешки.
Отново сам
в съня си тичам.
Словата им са безхаберни,
а аз – аз съм цар сред пешки.
Толкоз трудно е да си обичан;
стени от мъка връз себе си издигам.
Диря изгубен аз кивот
сред тоя панаир на суетата.
Сфинкс ужасен ме застига
и кресва ми в лицето:
Твоят сън нарича се живот,
а аз съм криптата на самотата.
© Димитър Христов All rights reserved.
