Криво огледало
Поезията ми е крива.
Като криво огледало.
И не ви опива,
като вино отлежало.
Тя е често неразбрана,
а думите са ъгловати.
В мен зее, сякаш рана.
Кръгове рисувам,
а стават те квадрати.
© Живко Делчев All rights reserved.
Поезията ми е крива.
Като криво огледало.
И не ви опива,
като вино отлежало.
Тя е често неразбрана,
а думите са ъгловати.
В мен зее, сякаш рана.
Кръгове рисувам,
а стават те квадрати.
© Живко Делчев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...