Кротуваме в заключени пространства
сред лъжи, че дишаме свободно.
Насън безспирно странстваме,
без да напускаме края си роден.
И рядко себе си запитваме
защо така се получава –
дали от нас зависи всичко
или съдбата странна надделява.
Навярно отговорът ще е неприятен,
вместо да е какъвто го желаем.
Голи отлитат душите, дори без халат,
а не искаме да го признаем.
© Вили Тодоров All rights reserved.