В безсънните минути на нощта
обгърнати от лепкав, черен креп,
задавам хиляди въпроси на света,
на миналото, утрото и теб.
Защо? - се питам за пореден път -
Природата уравновесява всичко.
Страдат ли сърцето и духът,
друг с щастие и обич е обкичен.
Създаващия болка е добре...
След време и на него му тежи.
Кантарно някак, уж е две, да две...
а всъщност май оказва се, е три. ...