Кръговрат
Пелинът ли е вино следлюбовно,
щом в спомените още в мен горчи?
Пиянството да си простя - не мога.
Преследват ме две хубави очи
и аромат на твоите къдрици
целувани от мен в неслънчев ден.
Отде да знам, че ти, била си жрица
и няма втори шанс любов за мен.
Сега пелин от чашата отпивам.
И чашата за жалост е сама.
Усещането с тебе ме залива,
горчилката е всъщност самота
която се превърнала във вино
в подобна среща някога, назад...
Спокоен съм, че аз не съм причина
горчилката да тачим в моят град.
Аз просто пия и любов си спомням.
Тя също като виното горчи.
Шишето ми е дядовата стомна
в която търсел той, две хубави очи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
