Кръговрат
На бели капки ще си тръгне пролетта.
Земята ще празнува своето новолуние.
И пак ръка в ръка животът и смъртта,
ще търсят вечното на своето смислие.
Реките корита ще издълбаят по земята,
звездите си небето в тъмното ще пали,
и все така билата ще издигат хребети,
ще свети слънцето за грешни и безгрешни.
Ще вият прелетните птици своите гнезда.
Цветята ще се обличат в чудни краски.
И неуморно ще се сменя ден с нощта
и под небето винаги ще има влюбени.
Ще тичат с писък босоногите и палави деца,
жените ще отлеждат с ласки своите малки.
Мъжете хляб ще носят с пот на своите чела,
а старци ще разказват стари спомени...
И лятото ще си отиде с птичите си песни,
а есентта отново, ронейки листа, ще потъжи.
Но пак, листа избил, ще викне кукурякът...
- Хей хора, иде пролет, отваряйте врати.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
