Кръговрат /на приятелките ми/

Oct 21, 2015, 6:22 PM

Poetry

612 0 0

И вода колко тече – помъдряхме, момичета....
Децата ни вече сами свойте рани превързват.
Все по-рядко на воля срещу вятъра тичаме.
А Земята? Тя пак се върти. Както винаги – бързо.

Но светът си е същият – пак любов го наричаме.
Ето спираме днес да погледнем смълчани –
синовете ни чакат свойте момичета,
дъщерите ни тръпнат във момчешките длани!

Нейна Светлост съдбата си разплита косите
и щедро предлага за всеки по нещо –
със ожулени лакти, но с блясък в очите
наште стари момчета пак ни канят на среща!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.