Ако следвам плахите акорди в мрака
и пристъпвам бавно с поглед изумен
ще изчезне ли вълшебството прекрасно
с изгрева на утрешния ден.
Или във танц лудешки до забрава
ще стъпкам младата трева,
която се едва подава
изпод мократа земя.
Принасяйки дъха си в жертва
ще сблъскам огън и вода,
във гибелната им прегръдка
отново ще се преродя.
Чува се последен тон,
сега с хармонията сме цяло,
стъпка,врътване, поклон
и започвам отначало
© Роксана Медичи All rights reserved.
а стихчето е хубаво 
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
