Кръгът 1
Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято
да изживея – празници, възходи!
Да няма скръб и мъка на Земята,
а хляб и мир за всичките народи!
Прости ми, Господи, че не разбирах -
не виждах Път в познатите пътеки,
а бури сетивата ми раздираха
и търсех изход лесен в дни нелеки.
Бунтувах се за чуждото страдание,
бунтувах се за безполезна гибел
и питах се – защо сме тъй създадени?
Защо плътта душата ни разбива?
Сега разбрах, че ще усетим болката,
защото имаме за болка възприятия.
А знанието нужно е дотолкова,
че да осмислим злото на Земята.
Да не допускаме от нас да тръгва
това, което хора наранява.
А трудностите да не ни залъгват -
чрез тях духът расте и помъдрява.
И ако наште сетива усещат всичко -
любов, омраза, прошка и замръзване,
то Раят не е тук!
Но щом обичаме,
ще го намерим – още не е късно!
Ще го намерим – в друг живот възкръснали!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
