Кръст до бесило
Не! Ти не знаеш за мен.
Ти не знаеш как пари душата ми.
Ще изригна в един ясен ден
и ще тръгна да търся ръката ти.
Завържи ме, за да не тека
към прегръдки, които ме чакат!
Забрани ми да идвам сама!
Откъсни без пощада сърцата ни!
Затвори зажаднели очи
и покрий любовта ни със рани –
да изтръпват, когато мълчим
и да парят, когато сме двама.
Изгони ме, когато в нощта
от спокойния сън те ограбвам!
Отречи ме докрай сутринта!
(Не три пъти, а триста щом трябва.)
Не разбираш ли? Нямаме край.
Любовта ни е кръст до бесило.
Няма въздух, въжето докрай
се затяга... но аз не умирам.
Довърши ме! Не утре! Сега!
Няма време, животът отлита.
Ако птицата няма крила,
смърт от твойта ръка ще е милост.
Довърши ме! Не чуваш ли! Спрях
да възкръсвам без дъх от умрелите.
Зареди със куршуми мига!
Целуни ме! Без думи. И стреляй!
© Деси All rights reserved.
