Jul 23, 2015, 11:23 PM

Кръст до бесило 

  Poetry » Love
561 1 4

Не! Ти не знаеш за мен.
Ти не знаеш как пари душата ми.
Ще изригна в един ясен ден
и ще тръгна да търся ръката ти.
Завържи ме, за да не тека
към прегръдки, които ме чакат!
Забрани ми да идвам сама!
Откъсни без пощада сърцата ни!
Затвори зажаднели очи
и покрий любовта ни със рани –
да изтръпват, когато мълчим
и да парят, когато сме двама.
Изгони ме, когато в нощта
от спокойния сън те ограбвам!
Отречи ме докрай сутринта!
(Не три пъти, а триста щом трябва.)
Не разбираш ли? Нямаме край.
Любовта ни е кръст до бесило.
Няма въздух, въжето докрай
се затяга... но аз не умирам.


Довърши ме! Не утре! Сега!
Няма време, животът отлита.
Ако птицата няма крила,
смърт от твойта ръка ще е милост.
Довърши ме! Не чуваш ли! Спрях
да възкръсвам без дъх от умрелите.
Зареди със куршуми мига!
Целуни ме! Без думи. И стреляй!

© Деси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах много много
  • Един автор е казал следната истина: "Истинското величие не се състои във величината на чувствата, които ни владеят; но във величината на чувствата, които владеем". Любовта е най-великата сила, но тя никога не насилва. Любовта е най-прекрасното нещо, но тя никога не излиза от съвършената пропорция на красотата. Любовта ни издига до най-висшето, но никога не ни прави роби на низшето. Любовта не може да се обхване от разума, но никога не го изключва от себе си. Моля те, обичай истински!
  • Браво, Деси!
  • "Не разбираш ли? Нямаме край.
    Любовта ни е кръст до бесило.
    Няма въздух, въжето докрай
    се затяга... но аз не умирам..."
    Харесва ми! Силни думи, от които се усеща болка.Намирам дълбочината и крайността на думите ти за много очарователни!
Random works
: ??:??