Живеем в кататонен ступор,
без цел, посока, и от ден за ден.
По лице в калта, улучена от упор,
лежи страната ни пред тлен.
Плени я пасмина на абордаж,
бедствие от бесове и псета.
Вървят пунически войни - шантаж
с фрази от стените на клозета.
В реалността на тъмни краски,
въздушни замъци строим.
С потомство от червената закваска,
на пачи полог ще се насадим.
Наивно вярвахме че времето е наше,
за нас е "Одата на радостта".
Свободата Санчо, иска здрави гащи,
и кръст, револвер и кама.
© Илия Станков All rights reserved.