Кръстопът
Среднощен бяг и множество въпроси
изливат се като помия върху мен
излищества, мечти, лъжи-любови
разкъсват днес един предел.
Изгрява и залязва след това
една искрица.. .в очите... от небето,
и слънцето замества се с луна,
а този наш житейски кръговрат
на светофари пак червено свети.
А таз вечерница сега
защо не ми посочи
посоката... на скока?
А този свят дали си знае цената?
И защо ни гледа от толкова високо?
Нали сме тленни... защо да ни боли?
Смили се, ще си платя цената
на мечтател, наивно вярващ в добротата.
Не се кори... ще си платя
и вярата в хората дори.
Наивността граничи с лудост.
А любовта с глупостта белязана тупти!
На кръстопътя на живота
стигам за не знам си кой ли път.
Дали отново ще изпитам
лудостта от избора на грешния към тебе път?
На кръстопът съм... а дали те искам –
идва пак нощта
и няма вече време, място в сърцето
за хора... без душа!
Я. К
© Yana All rights reserved.
