Кръстопът
Понеже тоя свят е кръстопът,
посоката е само низ от случки.
Души, завити в земната ни плът
се гърчат като прегладняло куче.
На малка топка, свитичко тупти
сърцето по опасните завои.
Когато вярата му се стопи
се влюбва във измислени герои.
Понеже в уравнение висим
и все са срамни нашите задачи,
замазваме честта си с малко грим
а после се разкъсваме да плачем.
И много често мразим се ... почти
и трием се, за да се пренапишем.
Солта по зачервените очи
е старт на разкаянието свише.
Едва ли някога ще разберем
защо и кой , живота ни е писал,
но в изгрева на следващия ден
дано от нас да има малко смисъл.
© Деница Гарелова All rights reserved.
