На мен ми казват Жорето Сърдечното.
И май такъв ще си остана вечно,
защото пулсът ми над 50 не вдига,
а кръвното 90 едва ли стига...
В средите медицински ме наричат
(не знам защо ли) странен и различен...
А моето сърце на тях се смей:
- Различен е, но Жоро не е гей...
(Да ме прощават джендър ориентите
и хората с проблеми, импотентните,
изказвам само собственото мнение.
За мене пол е със едно значение...)
Да кажа пак – как станах аз Сърдечното,
а и защо такъв ще бъда вечно...
За лекарите, имайте ми вяра,
аз просто бях „егати екземпляра“!
Не иска никой да ме оперира,
защото нисък пулс у мен намира.
Посмее ли упойка да ми сложи
да ме събуди нямало да може....
Та ето тъй – в борба със медицината,
аз просто доверих се на малцината,
които все пак този риск поеха
и сигурно на Господа се клеха
да не попадам пак при тях под ножа,
че с тоя пулс и тая тънка кожа
ще им създам пак хиляди проблеми.
(Ама на мен пък колко ли ми дреме...?)
Достатъчно е, че съм си Сърдечното.
И този прякор ще го нося вечно.
А лекарите - имайте ми вяра!
Не бойте се от Жоро Екземпляра!!!
© Георги Ванчев All rights reserved.