Кучешки неволи
Вчера срещнах няк'во куче
и го питах: „Как така,
ни си бачкал, нито учиш,
а намираш си храна?
И на топло вечер лягаш,
парно нямаш при това,
вместо сметки да те гонят
– ти сънуваш свобода?”
Песът слуша ме послушен,
после близна ми дланта,
и нали съм добродушен –
залък дадох му с ръка …
После втори, трети, пети –
свърши сандвичът ми мек,
куче, кученце – къде ти,
то намери друг човек …
Жален поглед му отправи
и опашка завъртя,
оня също му остави
свойта баничка така…
Вече сме наясно – умна твар,
тя ни действа като цяр.
Но опитайте и вие да раздавате „Любов”,
ахъм, ... ще да свършите кат` мене …
в лудницата или в „Пирогов” …
Благодаря!
