Кучи син
КУЧИ СИН
... навярно и това ще ми се случи,
пред стария квартален магазин
от глад да вия в нощите си кучи! –
един пенсиониран кучи син.
Нехранимайко, с шепа звънки рими
нахранил щедро трите си деца –
и сетне – из пространства нелюдими,
захвърлил ги под скъдните слънца.
Градът край мен за сън да се прибира
и връз кашона – ни жив, ни умрял,
да ми подхвърлят левче-два за бира
кефлиите от Гръцкия квартал.
И в тъпата патрулка две ченгета
да гледат древното ми ЕГН.
И да им дам последната монета
от моето дълбоко портмоне.
Тъй не можах джакпота да улуча.
Бедняк ще легна в своя леден гроб.
Аз сам избрах ужасната си участ! –
да бъда на Поезията роб.
© Валери Станков All rights reserved.
