Ще дойде знам по тъмна доба
октомври. Вече застудя
и неохотно в гардероба
дебели дрехи пак редя.
Прибирам рокличките тънки
и блузки. С мъничко тъга.
Да вляза в зимните си дънки –
заветната ми цел сега.
Пред огледалото проклето,
жумейки щом се завъртях...
Е, "с вазелинец" общо взето,
почти не дишайки... Успях!
Не ща и очила да туря,
сега ми липсват само те.
То и без тях назрява буря,
че с дънки съм... Ама... кюфте...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
