Apr 25, 2008, 11:50 AM

Кули от пепел

  Poetry » Love
952 0 2
Кули от пепел – парчета реалност
криле подарени, без срок на давност.
Мисли въздъхнати в шеметен транс
... и после отиде си в сивкав нюанс.

Ръката отпаднала тапата маха
бутилка надигам с вино-отрова,
устните докосва блажено-жестока
и чувам как казвам “без тебе не мога”.

В океан безумен със спомени давя се.
Океан от думи безстрастно поглъща ме.
Две от тях молещ към небето протягам
и после безмълвен на дъното лягам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...